Сякаш Ботев е живял целия си живот и е написал всичките си стихотворения,за да може да сътвори този шедьовър,който му отрежда достойно място сред най-големите имена в световната поезия.

Елин Пелин навлиза в нашата литература с дарбата си на оригинален разказвач, който носи в себе си бунта и недоволството на 90-те години на миналия и началото на нашия век.

Поезията на Никола Вапцаров винаги е съдавала притеснения и изкушения,винаги се е рзглейдала с някакви особени "очила". Когато излиза стихосбирката му "Моторни песни", остава недооценена и неразбрана от съвременниците му.

Героите на Йордан Йовков, толкова различни и неповторими,са обединени от творческите прозрения на писателя за човека и красотата в неговата душа и в света около него-съзвучна вселена от малки и неповторими светове.

В "Преди да се родя" Ивайло Петров предлага своя обективен и иронично съпричастен поглед към патриархалния свят, част от който е той самият и неговите близки. Авторът разкрива преобърнатия, отразен образ на света в съзнанието на героя.

Според Аристотел героите на Со­фокъл имат определена цел, към която неотклонно се стремят.

Същността на Вазовата стихосбирка "Епопея на забравените" има за отправна точка съвремието на поета.

През 90-те години на ХIХ век и началото на ХХ в. започналият процес на европеизация става доминиращ. Не става въпрос за европеизацията като механично чуждо влияние, а като необходимост от образец, от културна ориентация...

Софокъл поставя в пиесите си типични за времето въпроси. Проблемът за отношението към религията, за конфликта между човешка­та и божествената воля, за честта и благородс­твото е актуален и днес.

Основновоположният идейно-повествователлен аспект в разказа е чудотосъс занемяването иновото позвъняване на църковните камбани. Разгърнат върху основата на противопоставяне между изключителното и обикновеното...