Едно от най-големите постижение на съвременната българската литература-"Крадецът на праскови" е най-известната творба на Емилиян Станев.Писана в следвоенните години на страдание и смърт,тя разказва за събитията от Първата и Втората световна войн

В поемата "На прощаване" Христо Ботев изповядва най-съкровените чувства на бунтовника-революционер от времето на националноосвободителните борби.

По традиция за романа "Робинзон Крузо" на Даниел Дефо се мисли предимно като за приключенско детско-юношеско четиво, в чиято фабула са вградени идеите на Просвещението.

В своите три части "Под игото" - поредица значими събития, свързани с пробуждането и духовното израстване на българина. Романът съдържа кървавата дстоверност на събитията...

Трета песен е особено интересна от гледна точка на изграждането на образите. Тя ни пренася ту на бойното поле, ту зад стените на Троя, среща ни с почти всички по-важни персонажи.

Повестта е история на една лична драма, двойно рамкирана от картините на две войни.Като своеобразно мото, вплетено вътре в самото повествование, се откроява афористичното прозрение на автора: "няма нищо по-тягостно от повторението на миналото."

Произведението на Омир "Илиада" отразява развитието на еленската култура в продължение на векове. Тя е героичен епос, разказващ за Троянската война.

Иван Вазов, написвайки разказа си "Една българка", разкрива силата на духа на една българска жена, която е изправена пред труден избор

Поемата на Омир "Илиада" е творба с народностен дух, защото чрез героите си и тяхната лична съдба поетът рисува народните съдбини.

Сякаш Ботев е живял целия си живот и е написал всичките си стихотворения,за да може да сътвори този шедьовър,който му отрежда достойно място сред най-големите имена в световната поезия.