Във всяко българско сърце живее споменът за него - Дякона, Апостола, мъжа със сините очи и кристално чистата душа - Васил Левски! Всяко дете започва да учи българската история с неговото име - символ на безгранична обич към род и родина! С годините прозир

Лястовичката и змията са често срещани образи-символи в митологичните и религиозни представи на много народи, в техните приказки, песни и предания.

В пътеписа „До Чикаго и назад" Алеко Константинов разкрива невероятното очарование на природата. Още в началото на творбата авторът описва стихията на океана.

До Чикаго и назад" е една от най-забележителните творби в българската литература. „Хвъркатите бележки“ на Алеко Константинов се превръщат в пътепис, след като писателят се завръща в родината си през 1893 г.

Меридионална връка Силистра - Шумен - Ямбол - Одрин може да бъде осъществена след подписването с Турция за отварянето на ГКПП Лесово - Одрин.

В „Моята изповед“ Алеко Константинов посочва като любим аромат миризмата на железниците; като любимо развлечение - разходката на чист въздух в мъжка компания.

В историята на всеки народ има важни преломни моменти. За нас, българите, Възраждането е крачка напред, нов тласък в развитието ни като нация.

Създадена по конкретен повод, одата „Българският език" на Иван Вазов се превръща в апология на родното слово. Тя е написана през 1883 г. - време, когато България се стреми да докаже своите морални и духовни ценности и да намери мястото си в Европа и света

Разказът „Една българка" от Иван Вазов разкрива духовната сила на една обикновена жена от народа, изправена пред труден избор.

Одата „Опълченците на Шипка" е последното стихотворение от цикъла „Епопея на забравените" от Иван Вазов. В нея авторът влага чувства, характерни за цялото му творчество - пламенно родолюбие, вярност към идеалите на Възраждането, патетичен стил, придав