В началото на 50-те години на нашия век, сред мътния поток от проиводствени, кооперативни, партизански и пр. романи, в българската литература се появат два романа, които постовят началото на тенденцията към лиризация на прозата – "Тютюн" на Д.Ди

При търсенето на дълбинните философски и митопоетически пластове в "Изворът на Белоногата" на Петко Р. Славейков почти без изключение се отделя внимание върху връзката на поемата с мита за вграждането.

Човекът в поезията на Смирненски не е само пасивна жертва на живота.

Срещата на българина с чуждия свят е проблемен център на националната литература.

Една от значителните творби, с които Пенчо Славейков остава като лирик в българската литература е цикълът "Сън за щастие". Той съдържа кратки лирически миниатюри, в които поетът е вложил интимните си чувства.

Обобщеният образ на българският хъш според повестта "Немили - недраги"...

В продължение на целия роман Сервантес се стреми да убеди читателя, че причина да го напише е бил стремежът му да осмее нелепостта на рицарските романи.

Най-пълна картина на мирния живот на древните елини Омир е нарисувал с описанието на щита на Ахил, една картина която е ярко контрастна на войната.

Цикълът "Епопея на забравените" от Ив. Вазов е посветен на най – изявените личности и най – великите събития от епохата на Българското възраждане.

Вазовата "Епопея на забравените" са изиграли за съхраняването на българската историческа памет по-голяма роля от хилядите страници научни изследвания, посветени на Българското възраждане.