Стихотворението "Майце си" е първата лирическа творба на гениалния поет, публицист и революционер Христо Ботев.

Трагедията "Хамлет" е най-яркият израз на късноренесансовата Шекспирова концепция за човека, света и изкуството.

Хамлет е датски принц, студент във Витенберг. Природата го е дарила с благородна душа, а учението – с познания по философия, история, литература.

Един от най-четените разкази на Иван Вазов е "Една българка". Поколения българи откриват в него човешката добрина, християнското милосърдие, подвига на една обикновена жена.

Символизъм – от старогръцки има три лексикални значения: 1) хвърлям заедно; 2) събирам, свързвам; 3) разбирам, схващам. За начало на Европейския символизъм започва да се говори след сонета на Бодлер – "Съответствия"...

Въпросите за живота и смъртта, за битието, за страданието, за познанието и спасението винаги са били обект на литературните търсения и са осмисляни по различни начини през различните епохи.

Пенчо Славейков се оформя като крупна фигура в българския духовен животна границата на двата века. Творчеството му е белязано със знака на европеизма и с пренасочване на художническия поглед от обществото към човека.

Със сборника си "Диви разкази" Николай Хайтов се открои в съвременната българска литература като оригинален писател, пресъздал редица художествени образи, чиито прототипове населяват Родопския регион.

Голямата тема на Вазовото творчество са България и българинът. Авторът се вълнува от различните му аспекти – историята, духовността на българския човек, езика, природата.

Най–яркият и най–последователният критически реалист през 90-те години на миналия век е Алеко Константинов.