Човек се ражда без каквато и да е култура. Той трябва да бъде трансформиран от своите родители, учители и други в културно и социално можещо животно.

Всяко поведение на човека се реализира в определени условия, с определена социална цел и при определени субективни възможности. Следователно то се регулира от съвкупност обективни и субективни фактори.

Концепцията за нагласите заема централна позиция в областта на социалната психология. Гордън Олпорт (1897-1967) я определя като "крайъгълен камък" на социалната психология.

Социалните психолози и други социални учени редовно предлагат обяснения за човешкото поведение. На по-неформално, не -научно ниво, хората предполагат за намеренията, мотивите и действията на другите, като се уповават на ежедневието.

Социалнопсихологичният поглед е направляван от теории и точни наблюдения на отношенията между индивида и групите в една определена социална среда.

Социалната психология се обособява като самостоятелна наука благодарение на възхода на философското познание през ХІХ в., но най-съществена предпоставка е интензивното развитие на две нови самостоятелни науки – психологията и социологията.

В сравнение с вече утвърдили се „беловласи” науки като математиката, физиката, историята, право социалната психология изживява своето детство (Джонев, 1996).

Според проф.К.Гатев, когато въз основа на извадка се прави оценка, отнасяща се за генералната съвкупност (ГС), може да се търси числова стойност на някакъв параметър.

Изчерпателните статистически изучавания се правят сравнително рядко (например, преброяванията на населението). Това се дължи на факта, че те са скъпи, отнемат много време и сили.

Проучване цели установяването на семейния статус сред пълнолетните в дадена съвкупност. Пространството от елементарни събития е: