Според формата на собствеността се разграничават: частно, държавно, обществено и смесено предприемачество.

Предприемачеството, като процес на организация на производството на стоки и услуги за удовлетворяването на постоянно възобновяващото се търсене и получаване на печалба, а така също и като функция на управлението, има своята история и динамика на развитие.

Съществуват определени различия в качествата на реалните и потенци-алните предприемачи. Това потвърждава известната представа, че предприе-мачите са особен тип хора.

Една от първите стъпки на начинаещият бизнесмен към предприемачес-ката дейност е изясняване на личността на предприемача и неговия психоло-гически портрет.

Ролята, която играе сектора на малките и средните предприятия в ико-номиката, варира от нация до нация и задължително отразява социо-икономическото и социално-културното равнище на различните страни.

В съвременните си търсения психолозите изследователи съвсем закономерно се изправят пред необходимостта от разкриване същността на психичните състояния на личността, породени от въздействието на екстремните ситуации и детерминиращи поведението на човека.

Лидерството е свързано с понятията “контрол” и “сила на групата”. Лидерството може да бъде насочено към поддържане на междуличностните отношения в групата или да подтиква групата за постигане на нейните цели.

Всеки един от нас е уникален, всеки един от нас иска да бъде важен и значим в собствените си очи и очите на значимите за нас хора. Никой не желае да загуби своята индивидуалност.

Групите варират в много отношения: размер, продължителност, ценности, цели и мащаб. Едно от най-важните измерения е размерът. Най-малката група е диадата, или групата от двама души.

За съвременния човек понятието „група” е достатъчно привич-но. В исторически план, изключвайки факта, че от незапомнени времена хората образуват помежду си определени съдружия, думата „група” е възникнала сравнително късно.