Сборникът "Сън за щастие" е най-лиричната и интимна изповед на Пенчо Славейков, вдъхновена от красотата на природата, от бляна за щастие и от идеала за хармония. Тя е осъществена в оригинална и модерна поетическа форма.

Докато децата се учат да ходят и говорят и докато придобиват навици за хранене и сън още в първите си години с помощта на своите родители, те постепенно развиват социални умения и усвояват безопасно поведение.

Стихосбирката "Сън за щастие" е ново явление в българската поезия след Освобождението.

Раздвижване на всички части на тялото по определена последователност, за преминаване от сън към активна работа чрез мобилизиране и организиране на децата, създаване на бодро и жизнерадостно настроение...

Стихотворението се казва "Зимен сън" и е написано от поетесата Ели Томинска. Родена на 16 март 1952 г. в с. Аспарухово, Ломско. Тя зарадвала много децата, като ги написала за тях много стихове, разкази и приказки...

Творбите от лирическия сборник "Сън за щастие" несъмнено имат доста добър коефициент на четивност в скалата на възприемателската нагласа към Славейковата поезия.

Далече,далече...във времето ,наречено национално пробуждане,един човек се заема с нелеката задача да събуди българите от техния"мъртвешки сън",като им разкрие историята за тяхното сътворение....

Книгата, с която Пенчо Славейков иска да остане като лирик в нашата литература, е "Сън за щастие. Отпечатана през есента на 1906 г., тя е най-интимното преображение на поета, неосъществено то му пред очите на околните битие....

Поемата “Септември” е един от кошмарите на българския дух. В нея художественото време е сбито като в сън. Времето е сгъстено до параметрите на взрива. Освен това е нереално, размествано и пресглобявано.

Художествената импресия на лиричния детайл е характерен белег на Пенчо-Славейковата стихосбирка „Сън за щастие”.