Писателят е съвременник на една от най-тежките епохи в историята на Русия. Това е времето на 30-40 години на XIX век, което настъпва след разгрома на първия етап на революционното движение в тази страна.

Поетът, роден край Егея, озовал се в столичния град, бързо разбира, че слънцето и топлината, усмихнатият повей на южния вятър от родния край ще останат само в най-интимните кътчета на неговото съзнание. В новата действителност няма място за тях.

"Тихият пролетен дъжд", "Светло утро", "Кръгозори надвесени".

Споменът е завръщане в миналото, припомняме на желаното. Единствено там мечтите се сбъдват. Споменът е отношение към миналото.

Творбата на Шекспир за датския принц Хамлет е трагедия не защото героите умират, а защото идеалите на младия мъж претърпяват крушение.

Главният герой- Тартюф се появява едва във втора сцена на трето действие. С репликата си “Сложете бича там, до ризата корава”, отправена към слугата Лоран...

“Тартюф” е най- често поставяната пиеса в целия свят, няма театър, който да не е включвал по няколко пъти в своята програма по няколко пъти тази забележителна комедия на Молиер.

Основна мисъл в Ботевата поезия бил копнежът му за свобода, която изразил в поемата "Хайдути". Задачата на поета била да възхвали хайдутството, да събуди в сънародниците си желание и воля за свобода.

Елегията "Обесването на Васил Левски" се отличава със строга монилитна комозиция,която обединява чувството на непреодолимо и безкрайно страдание на родината, на народа, на поета.

Писателят ни показва как бунтовникът опитва да успокоява майка си затова,че я оставя и тя не трябва да жали за него.