Литературната критика на двайсетте години на двайсти век най-често определя появата на Смирненски като явление.

Поемата "Илиада" на Омир е част от културното носледство но цялото човечество. Тя никога не е прествала да бъде източник на познание,защото в нея художествено е отразен животът на древните гърци.

Шекспировата драма "Хамлет" разкрива кризата на късния Ренесанс и разочарованието на нейния автор от неосъществимостта на хуманистичния идеал. Новото време се отличава с фалш,алчност, убийства...

Истинкото си обществено призвание Гогол намира именно в трудното поприще на писател. На литературата той гледа като на висок граждански дълг.

Йовковите разкази ни представят един пъстър човешки свят, разсечен от етнически, социални или емоционални различия.

С елегията "Майце си" Ботев поставя началото на гениалното си творчество. Стихотворението е написано в Одеса и излиза през 1867г. във вестник "Гайда", редактиран от Петко Славейков.

Crime and Punishment - The Suffering of Each Character

В повестта "Българи от старо време" Любен Каравелов визира някои от основните недостатъци на българското общество.

Размисли във връзка с романа “Дядо Горио” на Балзак.

Писателят рисува много страни от ежедневието на обществото; спира се върху много негови злини и пороци. Но върху един порок особено силно се нахвърля изобличителното му перо; това е ненаситната алчност за богатства и злато.