Творбата се приема като изповед на едно съзнание, началните стихове поставят първите въпроси на битието, пред които човек се изправя и чието решение търси понякога напразно цял живот.

В преломни епохи усещането за значимост на събитията и за отговорност пред историята става особено осезателно.

Мотивът за нравственото прераждане е ядро и на разказа „Индже”, но драмата на духовно себепостигане е разкрита като сложен психологически процес.

Викът на болка: „Жив е, той, жив е!”, е вик на ужас от смъртта, от нейното вездесъщо трансцедентно битие в съзнанието на човека.

Със своята тема и идейно-художествена насоченост поемата "Градушка" не е нещо необикновено за една национална литература, в която селската тематика и страстната нетърпимост към социалната неправда

Човекът от този свят е цялостен и хармоничен. В него се съчетават различни, дори противоположни качества, които взаимно се уравновесяват и го карат да живее съобразно със законите на здравия смисъл на ежедневието и същевременно в съгласие с нравствените н

Така, в освободена, но не цялостна България се ражда потребността от разказ, който да обясни близкото ни минало и да… коригира съвременността.

Ботевият лирически герой получава като национално наследство от съхранената родова памет на дедите-тъга, неволя и „люто язвена” младост.

Елегията „Елате ни вижте” е откровен и спонтанен отклик на трагико-драматичното колективно „разлюляване” на надеждите за достоен живот в отвоюваната с толкова жертви и себеотрицание народна свобода.

„Ненужните” вече, „с кръв опръскани писма”; „кой е той”; „клета майчина ръка” — това са фрагментите, намекващи всъщност единственото важно у мъртвия „враг” — неговата участ на човек.