Заглавие – мнозина определят "Последна радост" като творбата, която завършва т.нар. "военен сюжет" в творчеството на Йовков...

Ние всички знаем тоя пленителен остров. То живее в нашите спомени за онова хубаво време на чиста вяра и безгранична радост. Кой може да забрави честитете дни на своето детство?...

Какво е спомена?Споменът е онова нахлуващо чувство,което е вродено във всеки един от нас.Чувство,което неможеш и няма,как да избегнеш.Това е завръщане в миналото,припомняне на желаното.Този спомен носи,както радост,така и мъка...

Творецът утвърждава, че животът е наистина живот, когато преминава в радост от ползотворния труд, от красотата в природата и в човешките отношения.

Страданието е силно чувство, което преобръща целия духовен свят на човека. Когато то е породено от социалното положение, когато оцеляването е борба, твърде трудна за водене, когато нищетата отнема последните искри радост от детските очи, то представлява

Повествованието на "Декамерон" носи духа и стила на обикновените хора, които отстояват правото си на щастие и радост от живота...

Моят свят - това не е просто пространството, в което съществувам, а нещо много повече - моите чувства, преживявания, емоциите, които изпитвам в момент на радост и тъга, всичко онова, което е важно за мен...

В зрелите произведения "Последна радост","3емляци","Белите рози"-се откроява специфичното в Йовковото отрицание на войната.То се ражда не в самоизчерпващото се фрагментарно описание на мирното всекидневие и зловещата смърт,а

Омировата поема "Илиада" представя голямо историческо събитие – Троянската война, която е определила съдбата на древните елини. Светът на античния човек, изграден върху контрасти – война и мир, радост и скръб, гняв и примирение дават пример на д

"Последна радост", както и "Земляци", е обемна повест , разделена на десет фрагмента. Те са разпределени подчертано равномерно. Пет части за мира, пет части за войната. Вътрешното противопоставяне между нормалния човешки живот и жесток