Къде е любовта? В пролетното цвете или в светлите детски очи? Любовта – символизираща доброта, надежда, радост и красота. Къде е тя? ... Как къде? – В сърцата на хората. В душите и очите им....

Любовта е както радост, така и мъка и страдание. Да се отдадеш на един човек и да го обичаш с неговите недостатъци, грешки и характер е велико, но и много трудно. Хората смятат,че любовта върти света, но не и аз....

Никъде другаде Йовковото вътрешно отрицание на войната не придобива такава голяма емоционална сила, както в разказа “Последна радост”. Не е случайно и това, че с този разказ започва и първия следвоенен сборник на Йовков....

Изгубеното е донесло страдание на индивида, но си струва заради любовта. От творбата струи светлина, радост, дори своеобразната свобода, която е намерена по друг начин. Силата е ясно изразена, нова сила, друга, по-различна....

Рисуването в живота на детето е средство за изразяване, още един език, който отразява силните преживявания и настроения. То е послание към тези, от които очаква разбиране – вик за помощ или пък споделяне на радост, на търсещо....

Живот чрез смъртта, раждане и умиране, радост и мъка, изкупление и грях – такъв е парадоксът на християнството, на болката и мъченичеството на кръста, което дава нов шанс на душите, откупува греховете чрез жертва и го показва чрез възкресение....

Люцкан е най- чудноватият и необикновен гражданин на малкия провинциален град. Той е продавач на цветя, което е показно за неговата чувствителна и нежна същност, за това, че призванието му е да носи радост, хармония и красота на хората...

Когато за последен път идва в съзнание, той съзира – стрък бяла лайка. Това е неговото осъществено предсмъртно желание, неговата последна радост. Малкото беззащитно цвете последно изпраща Люцкан от този свят. Цветята са голямата любов...

Разказът “Песента на колелетата” от Йордан Йовков е включен в сборника, които първоначално се е наричал “Последна радост”, а по-късно е преименуван на “Песента на колелетата...

Разказът “Последна радост”, поместен в сборника “Песента на колелетата” утвърждава характерното за Йовковата проза противостоене между естествения порив на човека да живее в мир и антихуманната същност на войната...