В поезията на Смирненски човекът е видян в битието си на месия и създател на новия социален ред, но и в битието си на жертва на един груб, несправедлив и суров свят...

Повестта "Шинел" от Гогол. Социалната среда е неизчерпаем източник на разочарования. Човекът е отъждествен изцяло с йерархичния си сан в обществото; живее в смирение и страх, размесвайки представите си за илюзия или реалност...

Още в Древността човекът извършвал пресмятания. Налагало се те да се правят многократно, бързо и точно. Това довело до създаване на поредица от действия (алгоритми) за тяхното рационализиране. Изчисленията се извършвали с подръчни средства или наум. Зада

Първата част на творбата не цели толкова да покаже изостаналостта на българите спрямо европейците, колкото да съимери родното с чуждото. Защото именно при съизмерването човекът (обществото) най-добре се самопознава и самонадмогва.

Реализъм: Началото на XIX – края на XX век; Идеи: личността е продукт на своята социална среда; все по осъзнат стремеж, изкуството да отразява обществените процеси и развитие; натурализъм; човекът като психологически обект; занимава се със социалните..

Две есета на тема древногръцка литература - "Човекът в миналото и днес – многоликата му и противоречива същност" и "Героите в древногръцката литература и героите днес".

Човекът във времето, човекът през времето..... или човекът и времето – това е една от големиет теми в романа на Димитър Димов.

Трагедията "Хамлет" представя хуманизмът на Шекспир и разкрива желанието му да покаже човекът в най-добрата му светлина...

Стихотворението "Песен за човека" от Никола Вапцаров излиза в сборника "Моторни песни" през 1940 г. Самата творба е полемика на тема "Човекът в новото време". Авторът умело показва, че човек може да се "прероди" дух

Човекът в романите на Мопасан живее в граничното състояние между обществена принуда и лични пориви на духа. Душата, с нейната мяра за щастие и любоб, се оказва в плен на житейските обстоятелства. Остава само споменът за волното и сбободно детство...