Изборът, свободата и смъртта; малкият и големият социум в стихотворенията на Ботев.

Несъмнено всяка отделна творба от цикъла "Епопея на забравените" е неповторима част от свещения рецитал и свещения календар на нацията. Българските поколения знаят Вазовите стихове, дори и да не са ги заучавали.

На никой български поет името не е споменавано тъй често и тъй напразно, както името на Ботев. Всяка социална група го счита за своя изключителна принадлежност – той е светецът,когото признават тук всички секти и религии.

Текстът на житието дава достатъчно доказателства, че авторът му е близък следовник на Свети Константин философ, много добре познаващ "житието", и свидетел на много от "деянията" му.

Универсалните ценности се интерпретират и в първата тема. В тази възрастова група учениците могат спокойно да възприемат като читатели текстовете, като учителят се стреми да създава конкретни умения за анализ.

Когато стане дума за Христо Ботев и за неговото значение в развитието на българската литература, се има предвид поезията му, като се забравя или само споменава, че е редактирал вестници и писал статии и фейлетони...

Съдържание:изумителна пародия на типичните сонети на Петрарка и сонетите от Елизабетинската епоха, в които красотата на героинята се сравнява с природата, но този сонет е по-искрен, за разлика от поемите ,които пародира...

Още от древноелинското общество, едва ли не фундаментален за неговото развитие, е проблемът за това – какво е добротворство или по-точно добродетел; добродеяние.

Епохата на Ренесанса е време на разцвет на културата, литературата и театъра, които проявяват интерес към човека и неговия вътрешен свят. Създават се много драми, трагедии и комедии, представящи проблемите в човешката природа. Такива са "Хамлет"

Одата "Опълченците на Шипка" е изградена от лирически увод, лиро-епическо изложение и легендарно заключение. Лирическият увод въвежда в основната проблематика на творбата – саможертвата на борците е забравена в новоосвободеното Отечество...