За времето и епохата си в своята истинска същност романът на Сервантес – "Дон Кихот" е революционна и героична книга, в която е скрит заряд способен да руши и вдъхновява.

Мъдър и духовно извисен е творческият поглед на Ивайло Петров към родовия свят и неговите корени, които се губят в историческата и художествена памет на времето.

Времето като художествена категория в поезията на Иван Вазов е условие за творческо интерпретиране на националноисторическата съдба на народа. Твърде висока е личната оценка на поета за преживените векове на робство. Те имат свой исторически финал...

Фигурата на Христо Ботев се откроява в българската литературна история по неповторимия начин, присъщ на гения.

Лирическият герой в Лилиевата поезия търси в поетичното преживяване живота и действителността на свят, който желае да докосне и да бъде щастлив.

Елисавета Багряна дава живот на нов тип чувствителност в българската поезия. Докато в любовната лирика на Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов и др. жената е видяна през погледа на мъжа, моделирана е по неговия вкус...

"Песента на колелетата" е може би най-известният Йовков разказ. Сам по себе си той е пределно самоочевиден, херметичен, автореференциален.

Развитието на човешкото общество определя формирането на три мисловни представи за обяснение картината на света.

Накрая Шибил извървява не само духовно, но и физически пътя си към Рада. Съмнението на героят, чувството че скъсва с познатото и навлиза в чуждо, неизвестно битие, е изразено чрез пейзажа...

Словосъчетанието "Зимни вечери" носи усещане за песимизъм и внушава на читателя драматизма, обхващащ цялото произведение. Зимата е последният сезон от годишните времена и символизира замирането на природата...