Един от последните текстове на смирненски - лирическият цикъл „Зимни вечери" - е изграден от фрагменти и представя импресии от живота в града, споени от общи мотиви и образи...

Отклик на реални исторически събития, стихотворението „Йохан" от Христо Смирненски представя символично сблъсъците в света от началото на 20 век и онагледява социалните утопии, присъщи на този период...

„Тихият пролетен дъжд” на Лилиев вълнува и впечатлява със своята красота на изказа, мелодичност и благозвучие. В стихотворението си поетът рисува един по-различен, по-хубав свят, устремен към доброто и красивото...

Темата за любовта в яворовата лирика: раздвоението като една от водещите теми в лириката на яворов оставя своя отпечатък и върху интерпретацията на любовта, проблематизира еднозначното до този момент присъствие на жената в българската литература...

Творбата на възрожденския български писател Любен Каравелов „Българи от старо време” разказва за бита на българина в отдалечените времена на робство, за патриархалния и духовния свят и обичаи. На страниците възкръсват...

Като писател Йордан Йовков създава едно колкото сложно, толкова и вътрешно единно творчество. Не случайно в нашата литература се наложи изразът ”светът на Йордан Йовков”- свят на красота и хармония, свят, в който човешкото с неговите...

В началото на ХХ в., когато се появява повестта “Гераците” на Елин Пелин, българското общество се намира в условията на идейно-социален и духовен кризис. Той е резултат от разпадането на традиционните патриарх...

Вечното в образа на Дон Кихот знаменития роман „Дон Кихот Де Ла Манча“ е не само връх в творчеството на испанския писател Мигел Де Сервантес, но и едно от най- великите творения на световната литература...

Със своята музикалност и специфична форма стиховете му създават неотразимо въздействие върху човешките възприятия и пробуждат желание за приближаване до един мечтан и бленуван свят. Стиховете на Лилиев рисуват природни картини, осезателно конкретни...

Така поемата, която Тончо Жечев нарича „бяла поема за черното време”, се превръща в апотеоз на българката, на земята и народа , родили и отгледали чеда като Гергана...