“Епопея на забравените” е написана в свободна България. Вазов е разочарован и възмутен от следосвобожденската епоха. Кумирите на близкото минало са забравени. Висшите идеали се изместват от низки страсти. Забравени са понятията героизъм, патриотичен подви

Трактатът на Черноризец Храбър “За буквите” може да бъде наречен “жанрово синкретична творба”. Доколкото носи черти на полемиката, той се вписва в образеца на художествената литература. Доколкото има характер на апология, може да се отнесе към публицистик

Възраждането e един от най-важните периоди в развитието на българския народ и на българската литература. Това е времето в края на XVIII и началото на XIXв., характерно със значителни промени във всички сфери на обществено политическия живот. Всяка епоха

В епическата поема “Илиада” Омир засяга вечната тема за войната и нейното място в човешкия свят. С характерния за него стил значението на войната в “Илиада”е разкрито чрез изграждането на многопланов художествен образ, представящ нейните житейски измерени

Лирическата миниатюра „Самотен гроб в самотен кът” е заключителната творба в стихосбирката „Сън за щастие”.

Кризата в обществения живот подтиква Пенчо Славейков към създаването на пеизажна лирика...

Епик и лирик, критик и мислител, вътрешно противоречив, войнствено пристрастен, повече от век Пенчо Славейков е сред елита на културното ни пространство.

Най-хубава и най-представителна за Пенчо Славейков като художник на словото е книгата „Епически песни”. В нея намират място онези творби, в които най-образно са въплътени неговите естетически принципи, както и идеите му за задачите на поезията.

Това стихотворение, адресирано като новогодишно (за 1904 г.) писмо до Мара Белчева, е включено по-късно (с авторство на Иво Доля) в прочутата Пенчо-Славейкова мистификация „На острова на блажените” -1910 г.

В самото начало на 1897 г. във в. „Знаме”, В три почти поредни броя, излизат фейлетони под общото заглавие „Разни хора, разни идеали”.