Народният поет Иван Вазов живее с тъгите и радостите на България и й посвещава цялото си творчество.Ярък пример за това е одата "Българският език", където авторът съединява в едно любовта към Отечеството и към родното слово, които са неразривно

Поезията на Елисавета Багряна е ярко художествено въплъщение на порасналото самосъзнание и самочувствие наличността, характеризиращо 20-те години на XX век.

Пълните с човечност и топлота творби на Йовков са своеобразна бяла лястовица в развитието на българската литература от първите десетилетия на век.

Алековите фейлетони са силно белетризирани. Те не играят ролята на обикновени статии защото правят впечатление и се запечатват в съзнанието на читателя.

Паспорт на творбата "Опълченците на Шипка" от Иван Вазов.

Ако се замислим по-дълбоко върху значението на понятията добро, зло, любов, всъщност ще установим, че сме в състояние да дадем само битово определение на тези понятия, позовавайки се на примери от живота.

Основният конфликт на времето, в което Хайтов твори и оттам и на разказа е конфликтът между родовите повели и позивът на сърцето.

...По тази причина целият последен раздел от издадената през 1974г. "Демография на България" е посветен на четири основни хипотези за очаквания прираст на населението...

Поемата „Хаджи Димитър” е творба, в която конкретността на българско именно назоваване скрива космическото бездъние на лично творческото и колективно митологичното съзнание...

Something usefull, I hope,for all students interested in the novel