Обществено – историческото време – лог.вр. – сблъсъкът на закона с промяната се осъществява най-напред в пространството на дома – тук се разгръщат първите противоречия. Постепенно художественото пространство се разширява...

Стихотворението поставя за решение мирогледни проблеми на личността – за дълга и любовта. Драматичният конфликт възниква от любовното чувство и мисълта за гражданския дълг като условие за достойна човешка изява...

Макар и изграден върху класическата схема „беден-богат”, разказът не се припокрива с противопоставянето „добър-лош”. Това го различава от елин-пелиновите творби, защото Йовков не търси онова, което разделя хората, а онова, което ги сближава...

Връзката на творбата със субективно–изповедната лирика на поета се крие в представянето на идеята, че когато човек се сблъска с живота, той активизира своето индивидуално съзнание...

Композиционна рамка – началната и финалната картина пресъздават атмосферата на две безсмислени войни. На този фон е ситуиран поетичният разказ за една непобедена любов, за свободния избор на главната героиня в едно несвободно време..

За да се разбере свободата не е необходимо само да се разпознае фигурата на насилника и да се осъзнае необходимостта от борба. В "Елегия" са показани народните палачи, разобличени са празните надежди, че свободата...

В драмата си яворов е предал – както и Алеко – особения балканско-български вариант на отчуждението в буржоазния свят: «в тая страна има много слънце, но има и някаква тъмнина, която се разсипва като черен прах дори в сиянието на самата природа...

В лицето на Гео Милев модернистичните движения в българската литература се превръщат в авангардизъм. Неговата ярка и многостранна личност прави присъствието му епоха за най-новаторските хоризонти на цялата българска култура...

Значението на ключовите метафори: нощ – роб – гняв, се разбира от поетическите им внушения. Образът на нощта въвежда смисловата опозиция мрак – светлина...

Чoвeкът в пoeзиятa нa Вaпцaрoв сe утвърждaвa в сурoвия двубoй с живoтa, с врeмeтo...