Конкретната тема е "Анализирайте описанието на осиновеното от Костов гръцко дете и тълкувайте скорошната му смърт в контекста на въпроса за античността", а разработката е изцяло моя.

С появата на сборника разкази "Дамата с рентгеновите очи" (1934) в българската литература Светослав Минков фиксира многопластовостта на културната и на духовната аморфност, която съществува в общественото пространство в годините...

Ботевата поезия отразява една изключителна епоха на българския дух и съдба – годините преди Освобождението. Във време на огромно страдание, на големи надежди и светли идеали всеки прави драматичен избор на житейския си път.

Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Вдъхновен от разочарованието си от следосвобожденската действителност, Вазов написва "Епопея на забравените"...

Елегията възниква от древногръцката погребална песен. Както всички лирически форми и античната елегия е метрически оформена, стандартизирана. Структурните й особености (и смисловото изграждане) се определят от елегичния дистих...

Антигона е един от най-привлекателните образи, съхранени от античността чак до наши дни. Тя се е превърнала в символ на крехката сила, направлявана от любовта...

Разказва се за любовта, пламнала по време на Първата Световна война м/у Елисавета и Иво Обретеновеч.

Ботевото стихотворение "На прощаване в 1868г." е изградено във формата на изповед, което му придава итимно и съкровено звучене.

Той е сложен синтез, който, за съжаление, остава недовършен. Силно противоречив - будещ едновременно и смях, и срам, и преклонение, и огорчение.

Творчеството на Яворов е сложно и проблематично за описване само в границите на една естетика