"Помниш ли,Помниш ли" - Димчо Дебелянов... литературен анализ

Павел Вежинов избира фантастичен сюжет за своя разказ "В един есенен ден по шосето", за да насочи вниманието към известни вече истини.

Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните промени в българската литературна традиция ,които настъпват особено след 1956 година.

Ботевата поезия озвучава онова трагично пространство в душата на българина, в което прискръбно проплаква наслоеното от вековете чувство за вина, за потискащата мъка и неизречената болка.

Образът на Прометей остава дълготраен израз на борбеното начало в личноста, която се стреми към прогреса и чийто водещ знак е хуманизмът...

Творбата започва с очертаване на затвореното тъмно пространство на дома. Затворената черна къща напомня гробница. Америка в случея е измерена на далечното, непознато, мечтаното пространство.

Още в епиграфа на поемата откриваме конкретност от страна на автора. Той споменава точно географското място на действие, разказвайки ни за "една чешма", наречена на момата от село Бисерча.

Единство на време място и действия, важно е творбата да звучи правдоподобно.

С елегията "Майце си" Ботев поставя началото на гениалното си творчество. Стихотворението е написано в Одеса и излиза през 1867г. във вестник "Гайда", редактиран от Петко Славейков.

Основните две понятия, очертаващи проблема са свобода и робство. Така съчетани, те оформят основната опозиция в Ботевия поетически свят...