Анализи на "Елегия", "Към брата си", "Обесването на Васил Левски".

Периода след първата световна война се определя, като постсимволизъм - осъществява се своеобразна трансформация на естетиката в едно ново поколение млади поети, възпитани в духа на символизма...

Това е въпросът, но не съвсем. Защото за много хора този въпрос е напълно излишен. И не, защото го няма доброто или хуманното у българина.

През 1899 г. Иван Вазов публикува своя разказ в “Челопешката гора”. Той е Фрагмент от летописа му за националните изпитания – водеща тема в творчеството му.

Особено драматично е несъответствието между жалкото настояще и възвишените мечти на хъшовете.

През деветдесетте години на миналия век българските творци долавят разрушителните сили на града, който нахлува в святото и неприкосновено човешко пространство - душата..

През 1907 г. д-р Кръстев издава своята книга "Млади и стари", чиято цел е противопоставянето между "старите" от възрожденската епоха и "младите" от кръга "Мисъл".

Основният проблем на писателските художествени търсения след освобождението на България от турско робство е моралната деградация на човека.

Вечността - към нея се стреми всичко смъртно. За да я постигнат обаче, субектите трябва не само да се стремят към съвършенството, но и да се слеят с него.

Художествената импресия на лиричния детайл е характерен белег на Пенчо-Славейковата стихосбирка „Сън за щастие”.