Алеко Константинов проницателно поставя на прочутата си „поредица от фейлетони” (Иван Мешеков) “Бай Ганьо” подзаглавие “невероятни разкази за един съвременен българин”. Наистина, явлението Ганьо Балкански е удивително съвременно, съотносимо с днешния ден.

Идеалът или келепирът - това е въпросът вълнуващ Бай Ганьо и едноименната творба на Алеко Константинов...

Първите проявления на реализма в българската литература се свързват с възрожденската култура и нейните представители...

Това е въпросът, но не съвсем. Защото за много хора този въпрос е напълно излишен. И не, защото го няма доброто или хуманното у българина.

Тази презентация съдържа анализи на фейлетоните "Разни хора, разни идеали" и "Бай Ганьо"...

Първата част на творбата не цели толкова да покаже изостаналостта на българите спрямо европейците, колкото да съимери родното с чуждото. Защото именно при съизмерването човекът (обществото) най-добре се самопознава и самонадмогва.

След продължителния период на изолация от външния свят и изостаналост спрямо европейските тенденции по време на вековното чуждо владичество, младата българска култура след Освобождението се развива динамично и многопосочно.

В първата част за Бай Ганьо Европа е контрастен фон и обект за келепирджийски домогвания. Героят парадира с националните добродетели.

Интересен, интригуващ и тъж­но смешен е хумористичният откъс "Бай Ганьо у Иречека" от творбата на Алеко Константинов "Бай Ганьо". Писателят описва своя герой в ситуация на често срещана форма на об­щуване - на гости.

В едно свое изказване проф. Иван Шишманов изрича: "Вземете опакото на бай Ганя и ще имате Алека".