Героят е резултат на активното отношение на писателя към съвременността и на способността му да улови същественото в нея.Алековата творба “Бай Ганьо”е и категорично отрицание на грозното в човека въобще ,независимо от времето...

В главата "Бай Ганьо в операта" Алеко Константинов за пореден пат показва конфузните ситуации, в които героят попада в резултат на агресивността и нахалството си.

Един от най-популярните, интригуващи и актуални със своята жизненост образи в българската литература е Бай Ганьо от едноименното произведение на Алеко Константинов...

Първата част на творбата не цели толкова да покаже изостаналостта на българите спрямо европейците, колкото да съимери родното с чуждото. Защото именно при съизмерването човекът (обществото) най-добре се самопознава и самонадмогва.

В първата част за Бай Ганьо Европа е контрастен фон и обект за келепирджийски домогвания. Героят парадира с националните добродетели.

В едно свое изказване проф. Иван Шишманов изрича: "Вземете опакото на бай Ганя и ще имате Алека".

"В Европа Бай Ганъо е само смешен, в България става и страшен" (Светлозар Игов). Метаморфозите на героя.

Eдва ли има друг образ в нашата литература, така различно и противоречиво тълкуван, както Алековия “бай Ганьо”...

Алеко Константинов има свое достойно място в нашата литература. То се определя от безсмъртните му творби „Бай Ганьо", „До Чикаго и назад", множество фейлетони и не на последно място и от разказа „Пази, боже, сляпо да прогледа" (1894).

Алеко Константинов е между първите български писатели, които претворяват проблемите на градската следосвобожденска действителност. Той улавя разрушителните сили на рязката промяна на ценностите и обхваща с критичен и иронизиращ поглед последиците й върху