Алеко Константинов е от първото следосвобожденско поколение интелигенти..Сблъсъкът между светлите възрожденски идеали и бързата буржоазна поквара е един от основните проблеми в творчеството му.

Първият разказ от книгата "Бай Ганьо пътува" ни запознава с героя и разкрива пред нас един наивен и простоват човек, който не разбира, че влакът маневрира на Пещенската гара и се втурва след него, за да не го изпусне.

В главата "Бай Ганьо в операта" Алеко Константинов за пореден пат показва конфузните ситуации, в които героят попада в резултат на агресивността и нахалството си.

Книгата на Алеко Константинов "Бай Ганьо"е оригинална и неповторима. В образа на бай Ганьо е описано всичко негативно, присъщо на българина, балканеца, на човека изобщо.

Първата част на творбата не цели толкова да покаже изостаналостта на българите спрямо европейците, колкото да съимери родното с чуждото. Защото именно при съизмерването човекът (обществото) най-добре се самопознава и самонадмогва.

След продължителния период на изолация от външния свят и изостаналост спрямо европейските тенденции по време на вековното чуждо владичество, младата българска култура след Освобождението се развива динамично и многопосочно.

В първата част за Бай Ганьо Европа е контрастен фон и обект за келепирджийски домогвания. Героят парадира с националните добродетели.

Интересен, интригуващ и тъж­но смешен е хумористичният откъс "Бай Ганьо у Иречека" от творбата на Алеко Константинов "Бай Ганьо". Писателят описва своя герой в ситуация на често срещана форма на об­щуване - на гости.

В едно свое изказване проф. Иван Шишманов изрича: "Вземете опакото на бай Ганя и ще имате Алека".

"В Европа Бай Ганъо е само смешен, в България става и страшен" (Светлозар Игов). Метаморфозите на героя.