В изследванията на Яворовата лирика като развой и даденост числителното "две" изпъстря изложението и на най-горещите противници на числовите подходи към художествената литература.

За разлика от Яворов, той е бил здраво и жизнерадостно и обичано дете. За това и детството се превръща в онзи светъл дом на миналото, към който зрелият човек винаги ще се връща.....

Съществува схващането, че кръгът Мисъл, представен от знаменитата четворка - д-р Кръстев, П. Яворов, П. Славейков и П. Тодоров, пръв в българската литература осъществява едно европеизиране и приобщаване на нашето словесно творчество към световното..

Характерно за Яворовата поезия е, че тя е поезия на напрегнатото и драматично творческо търсене, на вечната неудовлетвореност и неспокойствието, на подчертания афинитет към философската проблематика....

Анализът е върху стихът: "Все туй копнение в духът, все туй скиталчество из път, на който не съзирам края. И поглед, вечно устремен нарпед, към утрешния ден, без там пристанище да зная...

Поезията на Яворов е драматична изповед на трагично неспокойната му човешка същност, откровение на съвестта, болезнен стремеж към самоопознаване и самопреодоляване....

Много могат да бъдат отправните точки към интимната лирика на Яворов, белязана да се приема като психологически портрет на една трагична по светоусеща¬нето си личност...

Описва се любовта му към двете

Характерно за Яворовата поезия е, че тя е поезия на напрегнатото и драматично творческо търсене, на вечната неудовлетвореност и неспокойствието, на подчертания афинитет към ...

Цялото творчество на Вазов е посветено на България. Любовта му към нея, измерена чрез отношението на големия поет към народа, към историята му, към природата и родния език, се чувства във всяка негова творба.