Цялото творчество на Вазов е посветено на България. Любовта му към нея, измерена чрез отношението на големия поет към народа, към историята му, към природата и родния език, се чувства във всяка негова творба.

Любовта към родината, болката и съпричастността към народното страдание са неизменни характеристики в съзнанието и душевността на Ботевия лирически герой. Те се проявяват още в най-ранните поетически творби на автора, като трайно бележат смисъла на ...

В Ботевата поезия личностното присъствие на човека се измерва с голямата лю¬бов към родината. За поета това е жертвеният път на сърцето, път - към смъртта. Всеки, който тръгва към майчината прегръдка на родината, поема пътя на жертвената смърт...

Езикът и нацията определят принадлежноста на един човек към неговите корени.Позицията на човека към езика на нацията определят неговото национално самосъзнание и родолюбие.От такава позиция Иван Вазов посяга към одата,мотивиран от парливата болка от...

Христо Ботев вплита посланиие в самото заглавие на елегията "Към брата си", което звучи като обръщение към ближния. Обръзът му се възприема, не само като носител на кръвната връзка и част от сакралното пространство на дома, но също и на човек, с

В гениалното творчество на Христо Ботев виждаме прозрения и образи, които вълнуват, покъртват съзнанието, будят съвестите. Те са насочени към героичните и борчески пориви, към прекрасното и възвишеното в стремежите за свобода и участие на народа...

Обичта към България и към всичко, което се включва в понятието Родина, определя насоките на Вазовото творчество. Отечеството за твореца е онзи свещен идеал, в името на който човек трябва да живее, да работи, да се бори и дори да даде най-скъпото...

съчинение разсъждение "Една Българка" от И Вазов "Дългът срещу Егоизма" малко е дълго но по него имам "6" (може да промените заглавието на " любовта към ближния срещу любовта към себе си")

Любовта към родното е основа за творчеството на Вазов.В одаата си автора доказва своя мотив за защита и любов към българското...

Чрез умелото смесване на логичното и абсурдното, съня и действителността, на желаното и реалното, авторът разкрива своето остро и иронично отношение към политиката на Великите сили към жалкото положение, до което са довели малките поробени народи.