Христо Ботев вплита посланиие в самото заглавие на елегията "Към брата си", което звучи като обръщение към ближния. Обръзът му се възприема, не само като носител на кръвната връзка и част от сакралното пространство на дома, но също и на човек, с

Чрез умелото смесване на логичното и абсурдното, съня и действителността, на желаното и реалното, авторът разкрива своето остро и иронично отношение към политиката на Великите сили към жалкото положение, до което са довели малките поробени народи.

В гениалното творчество на Христо Ботев виждаме прозрения и образи, които вълнуват, покъртват съзнанието, будят съвестите. Те са насочени към героичните и борчески пориви, към прекрасното и възвишеното в стремежите за свобода и участие на народа...

Стихотворението е последното от цикъла оди "Епопея на забравените", посветен на Българското възраждане. В него са възпети онези исторически личности, които със слово или на дело повеждат народа към нов живот, към по-достойно бъдеще.

Чрез разказа "Една българка" патриотът Вазов откликва по своеобразен начин на действителността, тъй като в своята съвременнест вижда само " уродливи явления ", той обръща поглед назат към историческото минало, към предосвобожденската е

"Майце си" е елегична, изповедна творба. Формалният адресат е майката, но реално изказването е насочено повече към самия лирически субект – адресант на обръщението, отколкото към нея. Споделяйки: "Освен теб, мале, никого нямам", аз-ът

„Борба” е първото стихотворение от цикъла, което не е изповед към майка, баща, либе, народ или приятел. Заглавието е насочено към борбата в най-широк аспект.

Народният поет Иван Вазов живее с тъгите и радостите на България и й посвещава цялото си творчество.Ярък пример за това е одата "Българският език", където авторът съединява в едно любовта към Отечеството и към родното слово, които са неразривно

Изборът, свободата и смъртта; малкият и големият социум в стихотворенията на Ботев.

Едва ли друго произведение е прославило така своя автор,както романът "Под игото".Вдъхновен от безпределната любов на Вазов към родината,произведението донася не само слава на своя автор,но и ства основоположник на новата възрожденска литература