П. К. Яворов е "мрачният" поет на своето време. "Млад -/ на младост зноя" не усетил; застинал в "мисъл тъмна", която "коса на смърт размахва" срещу него; невиждащ друго, освен смъртта, той броди - воден от "неп

Трагичното е естетическа доминанта на Яворовата поезия. Водещо в нея е чувството за личностна, социална, национална и универсална обреченост.

Интимните стихотворения на Пейо Яворов са сред най- популярните му творби. В тях - от "Калиопа" до "Демон", от "Ще бъдеш в бяло" до "Стон", от "Пръстен с опал" до "Затмение" - любовта е пресъздад

Стихотворението "Маска" Яворов пише през 1907 година в Нанси..

Творчеството на Яворов е сложно и проблематично за описване само в границите на една естетика. Първите творби на поета безспорно разкриват социалната и обективна визия, но същевременно проблематизират реализма и субективизират външния свят.

Яворов твори в епоха на назабогатяване и обединяване на човека, у нас епоха, в която нов морал и нравственост изместват остарелите патриархални заимоотношения. Темата за промяната живота и духа на човека вълнува Яворов и той предчувствено ...

Яворов - литературен портрет

Истинският трагически поет - това е П. К. Яворов в българската литература. Националист, революционер, търсач на метафизичното и мистичното - няма значение при всяка една от тези роли на П. К. Яворов се проявява дълбоко закодираното у него

В тази курсова работа се прави съпоставка между тъмната и светлата страна на любовта в лириката на Яворов.

Пейо Яворов е сред първомайсторите на българската любовна лирика и автор на едно от най-хубавите любовни стихотворения в българската поезия.