Още в лирическото въведение, авторът използва "разказ в разказа" и така нарушава установената народно-песенна традиция...

Текстът има за цел да се анализират основните проблеми, теми и мотиви в "Сенки", както и да се разгледа въпросът за живота и любовта, представена като две сенки...

Говорейки за поезията на П. К. Яворов, човек неизбежно се оказва изправен пред проблема за страданието - непреодолимо, непредотвратимо;

Пейо Яворов е сред първомайсторите на българската любовна лирика и автор на едно от най-хубавите любовни стихотворения в българската поезия...

Творбите "Нощ" (1901 г.) и "Песен на песента ми" (1906 г.) представляват най-сложната, най-драматичната, най-дълбоката психо-емоционална и личностно-съдбовна изповед в лириката на П.К. Яворов...

Поетичният свят на Яворовата лирика изповядва дълбоко потиснатите човешки преживявания. Тя е психологична и дълбоко интимна...

В началото на своя творчески път, под влияние на народническите си настроения, Яворов създава стихотворения предимно със социална насоченост. Ранните му творби обективират света в неговите национални, обществени и битови измерения.

Името на Яворов се свързва в българската литература с първата проява на модернизма и с кръга "Мисъл". Неговата поезия извежда на преден план терзанията на индивида.

За съвременниците му личността на Яворов е противоречива, дори неразбираема и загадъчна. Яворовата трагедия напомня по своята неизбежност античните. Критици и изследователи го наричат по различен начин - "поет на нощта"..............

Лириката на Яворов е ранично явление в литературата ни, отвъд което езикът, семантиката, конструирането на поезия не е в традиционния аспект.