Никола Вапцаров, както Христо Ботев, Пейо Яворов, Гео Милев, носи в живота и поезията си кръста на преломно историческо време – 30-те и началото на 40-те години на ХХ век, навечерието и самата Втора световна война.

Вапцаров - автор на модерното общество, търси, защитава своите социални и универсални измерения. Неговата поезия засяга изцяло общочовешките проблеми...

В лириката си Вапцаров продължава вече познати, устойчиви теми в българската поезия - за бунта срещу социалната неправда, за постигането на обществена справедливост и духовна свобода на индивида...

Втората половина на 30-те и началото на 40-те години на XX век даряват българската литература с един голям талант. Това е Никола Вапцаров.

Поетичният свят на Н.Вапцаров е изкладчително противоречив и многообразен ,динамичен и променящ се.

Средства, насочващи процесите на разбирането в текста на "Песен за човека" от Никола Вапцаров.

Мечтата за по-добър живот в поезията на Никола Вапцаров.

Н. Вапцаров е от онези творци ,чиято творческа насоченост е пределно слята и обвързана с човека и действителността ,в която живее ,с времето и неговите характеристики.

Екзистенциалният избор на Вапцаров неминуемо дава отражение и върху неговата поезия, която се характеризира с простота на изказа, диалогичност, непатетичност.

Един от произведенията на Никола Вапцаров - Песен за човека.