Един от най- емблематичните образи в родната ни история е Апостолът на българската свобода- Васил Левски. Неговият лик е свещен, величествен носещ възхищението на цял един народ.

Образат на Левски в одата ,,Левски''............

Одата „Опълченците на Шипка" е последното сгихотворение от цикъла „Епопея на забравените" от Иван Вазов. В нея авторьт влага чувства, характерни за цялото му творчество - пламенно родолюбие, вярност към идеалите на Възраждането

Одата "Опълченците на Шипка" е изградена от лирически увод, лиро-епическо изложение и легендарно заключение. Лирическият увод въвежда в основната проблематика на творбата – саможертвата на борците е забравена в новоосвободеното Отечество...

Одата е написана през 1883г. След освобождението България изглежда малка, мрачна, изостанала в сравнение с другите европейски държави. Чуждопоклонници и отцеругатели започват недостойно отричане на всичко българско...

Иван Вазов написва одата "Българският език" в отговор на твърденията, е езикът ни е груб и неизразителен. За поета е въпрос на национална чест да отстоява правото на нашият език да съществува и да се развива.

ЛИС върху одата от Иван Вазов "Опълченците на Шупка". Смисъла и отговорността на българските опалченци пред целия народ,жадуващ свобода!

Героизма и смелостта на българските опълченци.

Цикълът "Епопея на забравените" от Ив. Вазов е посветен на най – изявените личности и най – великите събития от епохата на Българското възраждане.

Мисли и чувства, които вълнуват Вазов в лирическия увод на одата "Опълченците на Шипка".