Поетът написва одата "Кочо" или "Защитата на Перущица" - представителна творба в цикъла от 12-те трагични поеми на "Епопеята"...

Одата "Опълченците на Шипка", която Вазов включва в поетичния си цикъл "Епопея на забравените" е възторжена прослава на защитниците на Шипченския проход, поетичен паметник на техния порив за свобода...

С одата "Опълченците на Шипка" Иван Вазов завършва цикъла си "Епопея на забравените", посветен на големите събития и на славните имена от Българското възраждане.

Към Левски Вазов се отнася с дълбока почит и възхищение.Той смята, че "от всички наши революционери само един Левски може да печели от всяко ново разчопляне на неговия живот.Само един Левски не се бои от такова фотографиране...

Описано е как Левски се бори за България.

Стихоторението на Вазов „Опълченците на Шипка” е последното от цикъла “Епопея на забравените” и за разлика от останалите, в него не е възпят отделният борец революционер, а колективният подвиг на българските опълченци...

Рожба на две значими за отечеството епохи – Българското възраждане и следосвобожденското време, Вазов проблематизира както национално историческото, така и социалното битие на народа...

Желанието на Вазов е чрез "Епопея на забравените" да изгради пантеон на великите личности от Възраждането. Създаването на "Епопеята" се свързва с основен проблем във Вазовата поезия след Освобождението – мотива за изгубения идеал и нуж

Една от най-вълнуващите творби в цикъла "Епопея на забравените" от Иван Вазов е одата "Опълченците на Шипка", обезсмъртила подвига на българските герои...

Характерна специфика притежават много от творбите в "Епопея на забравените", каквато е например одата "Паисий". Тук Вазов ни запознава с историческа личност, с цел да я запази в съзнанието ни, в съзнанието на българския народ...