Пътеписите в нашата литература са свързани още от Възраждането с националното съзряване на българина, с желанието да се сравни с други народи, за да намери своето място.

Пътеписът “До Чикаго и назад” е книга, която вълнува с богатата гама от чувства и настроения, с велики природни картини, с интересни лица, улици, градове.

През 1893 г. Ал.Константинов посещава Всемирното изложение в Чикаго и така се сбъдва една от големите му мечти – да види Америка.

(Съчинение разсъждение върху пътеписа “До Чикаго и назад”) - Съвършен свят, в който цари хармония на красивото и доброто, блаженство, Божие творение, щастие, духовен мир, защитеност и мир, далеч от хаоса.

В годините на робството българинът е лишен от възможността да пътува по света, да опознава достиженията на човешката цивилизация. Желанието му да види нови земи и хора, да се приобщи ...

Относно "До Чикаго и назад" от Алеко Константинов.......

По време на посещението си в Америка Алеко Константинов има възможност да види ед­но от чудесата на природата - Ниагарския водопад. Своите впечатления от Ниагарския водопад авто­рът пресъздава в пътеписа си "До Чикаго и назад".

В разказа си любител и ценител на природата, естет с тънък усет за красотата й, Алеко Константинов заминава отвъд океана, за да види Ниагара - чудото на природата...

Съчинение- разсъждение върху пътеписа "До Чикаго и назад" от Алеко Константинов

Пътеписът "До Чикаго и назад" на Алеко Константинов завладява съвременния читател с обективното и същевременно критично отношение на автора към американската действителност, такава, каквато той я вижда преди повече от сто години.