В пътеписа си "До Чикаго и назад" Алеко Константинов забавно и увлекателно ни запознава с пътуването си и свързаните с него места и хора. Писателят посещава Америка, която в края на ХІХ век е символ на Свободния свят....

Пътеписът “До Чикаго и назад" разкрива впечатленията на Алеко Константинов от пътуването му до Америка и отразява впечатленията, породени от срещата между културата и обществения цивот на два свята..

Пътеписът “До Чикаго и назад” със своята ярка емоционалност, жива искреност и непретендираща художественост е творба, която разкрива непосредствените наблюдения и впечатления на Алеко....

Срещата на пътеписеца Алеко Константинов с божествената Ниагара. Пътеписът “До Чикаго и назад” разкрива Алеко като писател – реалист, демократ, хуманист и художник на незабравими картини....

„Че то не е град като град – отишло, че се не видяло! Вървиш пет, вървиш десет километра по едно направление и няма край... Целият град като че е една грамадна вечно движеща се и вечно димяща фабрика.”.

Алеко Константинов, известен под прозвището Щастливецът, нарочван с определението "съвестта на нацията", е един от най-видните творци от следвъзрожденската литература. Творчеството му, актулано и в наши дни, ни обогатява в много аспекти... .

Алеко Константинов се прекланя пред красотата на природата. Това преклонение се съчетава със страст към далечни пътувания, която го отвежда на световното изложение в Чикаго....

През 1893 г. Алеко Константинов посещава световното изложение в Чикаго. Надеждите му са свързани с желанието да види демонстрацията на човешкия прогрес, а също така да се увери в напредъка на американското общество...

„Че то не е град като град – отишло, че се не видяло! Вървиш пет, вървиш десет километра по едно направление и няма край... Целият град като че е една грамадна вечно движеща се и вечно димяща фабрика.”

Алеко Константинов има свое достойно място в нашата литература. То се определя от безсмъртните му творби „Бай Ганьо", „До Чикаго и назад", множество фейлетони, не на последно място, и от разказа „Пази, боже, сляпо да прогледа" (1894).