Всяка възможност да пътува извиква у Алеко Кностантинов истинско въодушевление.

През 1893 г. Алеко Константинов посещава Световното изложение в Чикаго. Надеждите му са свързани с желанието да види демонстрацията на човешкия прогрес, а също така да се увери в напредъка на американското общество.

Съществува схващането, че кръгът Мисъл, представен от знаменитата четворка - д-р Кръстев, П. Яворов, П. Славейков и П. Тодоров, пръв в българската литература осъществява едно европеизиране и приобщаване на нашето словесно творчество към световното..

Алеко Константинов е бил страстен любител на природата. За това свидетелстват неговите пътеписи, в които писателят изразява своето преклонение и любов към българската природа.

Алеко Константинов е пътеписец, който търси и открива красотата и хармонията в природата. С голямо умение и художествено майсторство, с талант на естет, той рисува в пътеписа си „До Чикаго и назад" грандиозността и величието на Ниагарския водопад.

Алеко Константинов има свое достойно място в нашата литература. То се определя от безсмъртните му творби „Бай Ганьо", „До Чикаго и назад", множество фейлетони и не на последно място и от разказа „Пази, боже, сляпо да прогледа" (1894).

Разочарован от следосвобожденската действителност в България, привлечен от мита за американската демокрация, воден от жаждата да опознае нови светове и да общува с културата на други народи, в навечерието на XX век (1894 г.) Алеко Константинов потегля за

В пътеписа „До Чикаго и назад" Алеко Константинов разкрива невероятното очарование на природата. Още в началото на творбата авторът описва стихията на океана.

До Чикаго и назад" е една от най-забележителните творби в българската литература. „Хвъркатите бележки“ на Алеко Константинов се превръщат в пътепис, след като писателят се завръща в родината си през 1893 г.

„До Чикаго и назад"е една от най-забележителните творби в българската литература. „Хвъркатите бележки" на Алеко Константинов се превръщат в пътепис, след като писателят се завръща в родината си през 1893 г.