Като типичен героически епоз "Илияда" на Омир обръща поглед към безвъзвратното отишлото си славно и съкрално минало, отнесло със себе си поколения смели герои, силни характери, красиви жени и достолепни богове, участници в троянската война...

Като явна тенденция през 80-те години на 20-ти век се налага идеализацията на близкото минало, като нова България се сравнява с възрожденска България в полза на възрожденските идеали...

В цялото си творчество Иван Вазов възвеличава образа на България. Писателят-родолюбец не може да се примири с мисълта,че някой бъгари след Освобождението бързо забравят свещеното си минало и език.

В повестта "Чичовци" Ив. Вазов представя духовните стойности на българския дух от 60-те години на 19 век. Пътува мислено из позабравеното наивистично минало на предишното поколение (повестта е писана 80-те години), на близки и родни чичовци.

Още от много древно минало, човекът е преоткрил себе си като едно висше същество, имащо уникални умения и способно да създава свой собствен вътрешен свят.

Единственото, което не можем да върнем в този свят, е времето. То неумолимо се търкаля и понякога ни кара да правим равносметка на делата си. Досега не се е намерил човек, недокоснат от безмилостната ръка на времето, както и такъв без минало или бъдеще.

Име(знаковост на името). Първа поява на героя (къде, кога в текста и сюжета). Портрет(външност и облекло). Реч(за какво говори, как говори, с каква интонация). Биография(минало)...

В своето произведение "История славянобългарская", пропито дълбоко с демократичните идеи на Възраждането, Паисий Хилендарски възкресява историческия спомен за героичното минало на родината си...

В експозицията на повестта "Немили-недраги" Иван Вазов създава ярка образна представа за бедния изгнанически живот на българските хъшове - герои-мъченици, живот, стоплен от спомена за юначното им минало, от желанието им за участие в борбата...

Като родолюбец от възрожденски тип Иван Вазов дълбоко преживява обезценяването на нравствените стойности в българското общество след Освобождението. Писателят е разтревожен от равнодушието към хули за нашето минало и език...