Повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" разказва за любовта между двама души. Произведението гради художествена представа за емоционалната промяна у Ели­савета и навежда на мисълта какво е влюбва­нето за Иво Обренович.

За обич и топлота копнее главната героиня Елисавета в дома на полковника, където тези чувства реално не съществуват. Животът на двамата съпрузи е монотонен и скучен.

Трета песен е особено интересна от гледна точка на изграждането на образите. Тя ни пренася ту на бойното поле, ту зад стените на Троя, среща ни с почти всички по-важни персонажи.

В основата на немалко критически концепции за "Pод игото" лежи схващането за билатералната същност на този роман.

В тази творба можем да видим типичното за Елин Пелин извисяване на селяните над по-богатите и облагодетелствани хора...

Тези мисли не са празни приказки, това за мисли за живота, които биха помогнали на всеки от нас.

Несравнимият щит на Ахил е художествена картина на живота в древна Ела­да. Омир отрежда на неговото описание значително място в поемата "Илиада", за да може чрез оригинален т6орчески при­йом да изобрази бита и душевността на древните елини.

Животът е пътешествие. Нямаме карта. Само едно сърце-компас...

Литературноинтерпретативно съчинение върху "Дервишово семе" от Николай Хайтов, "Преди да се родя" от Ивайло Петров, "Да се завърнеш..." от Димчо Дебелянов и "Потомка"от Елисавета Багряна.

Поемата "Ралица" е една от най-значимите психологически творби в българската литература. В нея Пенчо Славейков разкрива образа на своята героиня, която пленява не само с физическата си красота, но и със своите морални добродетели: трудолюбие, до