Промените в народния дух през Възраждането са проблемен център на Вазовото творчество, отразяващо героиката на национално-освободителните борби.

Летописец на националните съдбини, в цялото си творчество Иван Вазов е "жива история" и "отзвук на духа народни", с многостранната и богата интерпретация на българския бит и душевност.

Преди да открои гласа на Бойчо Огнянов (образ с исторически прототипове Левски и Стоян Заимов) и образа на историческата личност Каблешков, Вазов откроява гласа на будното българско общество...

В своите три части "Под игото" - поредица значими събития, свързани с пробуждането и духовното израстване на българина. Романът съдържа кървавата дстоверност на събитията...

Хората са измислили митове за да помнят своите герои и богове. Още от дълбока древност те са били част от живота на хората. Иван Вазов също пресъздава един важен период от българската история, като го превръща в мит за героизма на българите...

Животът през Възраждането е тема на много художествени произведения. Но едва ли има по-вдъхновено свидетелство, за писателски усет, национален колорит и дълбок поглед върху народопсихологията, от романа "Под игото"...

Едва ли друго произведение е прославило така своя автор, както романът – епопея "Под игото".

В основата на немалко критически концепции за "Pод игото" лежи схващането за билатералната същност на този роман.

В повестта "Маминото детенце" Каравелов създава преобърнат свят, пародиен модел на българското патриархално общество.

Обхваща целия роман, анализира се пробуждането на българския народ.