Летописец на националните съдбини, в цялото си творчество Иван Вазов е “жива история” и “отзвук на духа народни”, с многостранната и богата интерпретация на българския бит и душевност.

Животът през Възраждането е тема на много художествени произведения. Но едва ли има по-вдъхновено свидетелство, за писателски усет, национален колорит и дълбок ...

Животът през Възраждането е тема на много художествени произведения. Но едва ли има по-вдъхновено свидетелство, за писателски усет, национален колорит и дълбок ...

Иван Вазов пише основната част от романа „Под игото" в изгнание - жертва на русофилските си виждания, той прекарва известен период от живота си /1887 - 1888 г./ в Одеса. Носталгията, родена от изгубения досег с родината, е основната движеща сила, коя

Уникалността и успехът на Вазовия роман "Под игото" не се дължи на първенствуващото му място в новата българска литература, нито на характерната за почти всички вечни произведения от световната литература носталгична атмосфера, в която е създаде

Животът през Възраждането е тема на много художествени произведения. Но едва ли има по-вдъхновено свидетелство, за писателски усет, национален колорит и дълбок поглед върху народопсихологията, от романа "Под игото". На страниците на това малко

Богатото многостранно творчество на Иван Вазов е сред пай - забележителните по своята същност и значение явления в новата българска литература. Ярко свидетелство на народния живот, то носи най - прогресивните черти на съвременната ни литература -изключите

Трагизма на раждащия се народ в "Под игото" - ЛИС на И.Вазов. Той съпреживява бунтовния устрем на народа, неговото израстване и достигането му до врухната точка на развитие на революционното съзнание - на идеала за свобода...

Иван Вазов е съвременник на историческите събития, превърнали България от робска земя в свободна, независима държава, мереща ръст с великите сили, успяваща да защити завоеванията на най-будните си синове в областта на културата, политиката, мирогледа...

Отдавна вече художественият свят на "Под игото" е неотменно врязан в българското национално съзнание не просто като литература, а и като образ на една историческа епоха, като враснала в националната памет митологизирана представа за великото пат