Основни изживявания са копнежът по тихо щастие и хармония, самотата, меланхолията, сдържаната тревога; копнението е основно състояние на духа на лирическия герой...

За старобългарската звукова система са характерни двете ерови гласни — задната (твърдата) гласна ъ и предната (меката) гласна ь. В развоя на българския език зaднaтa ерова гласна в повечето диалекти е запазила своя първичен гласеж (сън - стб., дъш -

Далече,далече...във времето ,наречено национално пробуждане,един човек се заема с нелеката задача да събуди българите от техния"мъртвешки сън",като им разкрие историята за тяхното сътворение....

В стихосбирката "Сън за щастие" контекстуално се изгражда цялостен духовен образ на природата, свързан с човешката душевност. Природата поражда склонност към съзерцание, вдъхновение от съвършенството й, но и опит за самовглеждане с цел постигане

Сборникът „Сън за щастие” е най-лиричната и интимна изповед на Пенчо Славейков, вдъхновена от красотата на природата...

Сборникът "Сън за щастие" е най-лиричната и интимна изповед на Пенчо Славейков, вдъхновена от красотата на природата, от бляна за щастие и от идеала за хармония. Тя е осъществена в оригинална и модерна поетическа форма.

Страданието – път към самопознанието на човека в поемата "Ралица" от П. П. Славейков Славейковата позиция за смисъла на човешкия живот в "Сън за щастие".

Една от значителните творби, с които Пенчо Славейков остава като лирик в българската литература е цикълът "Сън за щастие". Той съдържа кратки лирически миниатюри, в които поетът е вложил интимните си чувства.

Място в цикъла "Сън за щастие" - миниатюрата "Самотен гроб в самотен кът" е последната творба в цикъла "Сън за щастие" на Пенчо Славейков....

"Ни лъх не дъхва над полени" задава идеята за началото /"в зори ранил на път, аз дишам/на лятно утро свежестта" /Спокойствието, красотата и свежестта на природата описана в стихотворението създават бодрост и оптимизъм в лирическия геро