В поетичното творчество на Пенчо Славейков има една поредица от прекрасни женски образи, чийто тънък психологизъм нарежда създателя им сред най-вещите познавачи на женската душа в нашата литература...

Пенчо Славейков в своето творчество се насочва към философски и нравствено-психологически проблеми, свързани с общочовешки духовни ценности, с онова което е вечно и непреходно в преходните форми на живота. Той е един от първите в нашата литература...

Изключителната женска духовност, която се разкрива в творбата, е загатната още със самото заглавие на поемата. А новаторството на Пенчо Славейков е проявено и в самия избор на заглавие. Заглавието е лаконично, изразително и конкретизиращо...

В "Псалом на поета" е използван един от традиционните литературни мотиви за раздялата с живота и смъртта, обикновено се казват последните думи, последните истини...

Културният мисионер Пенчо Славейков заедно с кръга "Мисъл" работи за осъществяването на идеята да извиси българската литература до европейската, като я обогати с нови теми.

Пенчо Славейков заема особено място в нашата следосвобожденска литература, гради нов поетически свят. Лирическата миниатюра "Самотен гроб в самотен кът" интерпретира вечния философски проблем за човешкото съществуване в живота и в смъртта....

Сборникът "Сън за щастие" е най-лиричната и интимна изповед на Пенчо Славейков, вдъхновена от красотата на природата, от бляна за щастие и от идеала за хармония. Тя е осъществена в оригинална и модерна поетическа форма.

От познатите във фолклора битови поеми той създава нов жанр -битийни поеми.......

Страданието е неизменна част от Живота на големия наш поет Пенчо Славейков. Още в ранна възраст той замръзва на пързалката, опитва от горчивото познание на болката, дълго се лута между живота и смъртта. Белезите на физическата немощ, парализа и страдание

Място в цикъла "Сън за щастие" - миниатюрата "Самотен гроб в самотен кът" е последната творба в цикъла "Сън за щастие" на Пенчо Славейков....