Със стихотворението "Песен за човека” завършва цикълът "Песни за човека” в единствената, издадена през 1940 год. стихосбирка на Вапцаров – "Моторни песни”. Подредбата, както и съвпадението в имената на стихотворение и цикъл ....

Стихотворението "Песен за човека” е една от най - популярните творби на Никола Вапцаров, успешно защитаваща основното художествено внушение на цялото му творчество - можем да променим човека, само ако разпръснем мрака в душата му....

Теоретичната основа на анализа на човека като биологичен вид се представя от работещата и досега теория на Дарвин за произхода на човека. От позицията на съвременната теория за произхода на човека са отделени и основните характеристики на човека... .

Със стихотворението „Песен за човека” Никола Вапцаров завършва поетичния цикъл „Песен за човека “ от първата си и останала единствена издадена му приживе стихосбирка „Моторни Песни”. В „Песен за човека” поетът проследява пътя, който извървява един...

Със стихотворението „Песен за човека” Никола Вапцаров завършва поетичния цикъл „Песен за човека “ от първата си и останала единствена издадена му приживе стихосбирка „Моторни Песни”. В „Песен за човека” поетът проследява ...

Философията е наука, която се заема с най-значимите и важни въпроси, които засягат всеки човек. Те могат да бъдат за същността и смисъла на живота, за вярата и бога, и изобщо въпроси, пряко свързани с човека и неговото съществуване...

Поезията на Никола Вапцаров е естетически феномен, който пренася посланията на една драматична епоха. Връзката с традицията е необичайна, тъй като се осъществява чрез множество скрити диалози с най-съществените художествени концепции, изградени от българс

Митическите песни са едни от най старите. Отразяват примитивните разбирания на човека за природни сили и явления, вярата му в свръхземни същества, представени в човешки образ, но с нечовешки размери, сили и възможности. Според българската народна митологи

Края на ренесансовата епоха-това е период на упадък за всички идеи на хуманизма.Ценностите на идеалистите,вярата им в човека,стремежът към опознаване на света и собствената индивидуалност са в криза.В такива смутни времена,в новото столетие Шекспир...

През античността човекът е поставен на пиедестал, той е образ, носещ в себе си красота, хармония. Древните хора смятат човека и човишкото тяла за Божие дело, докато през Средновековието Богът и религията са най-важни, науката и разпростр. на вярата.