Много често става така, че видимото и същностното се разминават със светлинни години - без да успеят да се докоснат дори за миг. И причината обикновено не е във времето на изява или в средата за реализация на идеите, а в индивида и в неговите личностни...

През 1899 г. Иван Вазов публикува своя разказ в “Челопешката гора”. Той е Фрагмент от летописа му за националните изпитания – водеща тема в творчеството му.

Срещнали се на "кораба на мечтите", преживели най-великото блаженство, докоснали се до звездите, в само един безкраен миг всичко свършва жестоко, невъзвратимо...

Какво е любовта? Миг на наслада, болка и очакване или неизтляващо чувство, което ръководи човека? Хиляди дефиниции, хиляди разбирания…Чувство, което много трудно би могло да се опише...

Живей за мига! За оня миг, в който ще уловиш Идеята, оная Голямата Идея. Мига, в който блуждаеща Идеята пресича пътя на мисълта ти. Макар, че не е ясно дали тя пресича твоя път или ти, вървейки, случайно попадаш на пътя на идеята....

Най-съкровеният изповеден миг от вътрешния монолог на лирическия Аз внушава мотивите на прощаването. Те определят и посланието на героя-заветът към братята и бъдещите поколения - "силно да любят и мразят", т. е. да продължат борбата до нейния по

Историята и човешкото битие са взаимно свързани. Макар, че не се интересува от отделното човешкото битие, ходът Историята често е бил променян от отделни личности. Докато битието на хиляди хора е било променяно от един единствен миг в Историята.

В "Ангелинка" – разказ-спомен за преживяно събитие, Елин Пелин се връща назад в годините, за да открие там онзи красив миг на първата любов, оставил топъл спомен в сирашката душа на едно дванадесетгодишно момче...

В един момент пълната изолираност от външния свят сякаш внезапно се пропуква от писъка на вятъра и сякаш лирическия аз търси някакъв контакт с околния свят, но това е само миг и след това вратата отново се затваря...

Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.