Уникалното в творчеството на Вапцаров е това, че той пише за социалните борби, за равенството. Ако преди или малко след Освобождението, гневът е бил градивен...

Вярата у Вапцаров в силата на прогреса е вяра в човешкия разум и в онази необходимост, която свързва хората в труда от всички краища на земята...

Увод: в поезията си Никола Вапцаров води неспирен диалог със съвременната си действителност. Този диалог е ту нежен, ту остро драматичен, ту ироничен и мечтателен или пък съчетание на изповедност и непримиримост...

Вапцаров е последовател на Ботевата поетическа традиция. Понесен от бързия кипеж на историческото време, той се чувства частица не само от своя народ, а и от цялото онеправдано човечество...

Естествено е в бурни, екстатични моменти, когато човечеството се изправя пред тревожни проблеми, изкуството отново и отново да поставя въпроса за ценностите. "Моторни песни" на Вапцаров се ражда в барутната епоха....

За такъв голям поет, като Вапцаров поезията и борбата са лична съдба,негова духовна необходимост....

В "Песен за човека" Вапцаров успява да изгради убедителна патетична и оптимистична гледна точка към човека.Вярата новата гледна точка са в основата на постигнатото самочувствие.....

В "Песен за човека" Вапцаров поставя въпроса за "смяната на вълчия нрав" в две позиции - твърдата, пълна с непоколебимост дама, твърдяща, че човекът е най-злото от всички животни....

Човекът в поезията на Вапцаров се утвърждава в суровия двубой с живота ,с времето.Той е художествено обощение на работника, интелигента ,бореца за справедлизост и едновременно с това-живия конкретен човек..

Никола Вапцаров е наясно с основната роля на лидера в моментите, когато се гради историята..