П. К. Яворов е "мрачният" поет на своето време. "Млад -/ на младост зноя" не усетил; застинал в "мисъл тъмна", която "коса на смърт размахва" срещу него; невиждащ друго, освен смъртта, той броди - воден от "неп

Мило дете,избърши сълзите си...недей да изпълваш красивите си големи очи с тези капки на страданието.Недей да се отказваш от бъдещето,само защото сега не ти върви...

Христо Ботев след себе си оставя малко стихотворения , но те го нареждат сред най – великите поети. Той е поет на общочовешките вечнозначими стойности и морални качества. През неговото сърце и творчество е минало страданието на един народ...

Страстният човеколюбец Йовков е издал истините за човека и красотата, произведение, в което писателят показва как хората въпреки безумието и страданието остават човеци.

as

Подобно на Смирненски, и Вапцаров претворява страданието на бедните и онеправданите с най-дълбоко съчувствие към техния живот.

В произведението "Нощ" е поетична изява на синтеза м/у национално и модернистичното начало в осмислянето на драмата на личността ,тревожно лутаща се м/у полюсите на идейното и социално обезверяване и поривите към възвръщане на стремежите и идеал

Цикълът "Зимни вечери" е своеобразна панорама на социалната трагедия на низините.

Пътят на борбата е страшен. Това е път на риска, на страданието и може би на смъртта в името на най-великия човешки идеал – свободата.

Страданието,породено от социалната обреченост е основна тема в творчеството на христо смирненски. Предопределената участ на героите бездушието на обществото,в което милосърдието, любовта към ближния и добротата са заменени от безразличие