Има едно стихотворение на далчев, което още със заглавието си подсказва , че предмет на изображение няма да бъде познатата стая затвор , в която самотникът чака „вечната разбойница”-смъртта..........

Предметът в лириката на Далчев. Дуализъм и предметност...

В лириката си Атанас Далчев представя потискащото, монотонно, лишено от емоционален заряд битие, което маргинализира и ограничава модерния човек...

В дълбочината на стихотворенията на Ат.Далчев се крие пределно субективно усещане за човешкото страдание и безутешност.Чувства се противоречието между неговото поетично "аз" и света и с неспокойните въпроси за човешкото страдание и смъртта...

Стихът на Далчев е рожба на същата литературна пролет, която дава на българската поезия революционните устреми на Христо Смирненски и септемврийските поети, идейно-естетическото бунтарство на Гео Милев, стихийната виталност на Елисавета Багряна.

Литературно-интерпретативно съчинение за предметния свят в творчеството на Атанас Далчев...

Първият прочит на лириката на Атанас Далчев неминуемо оставя усещането за наличието на предмети и затворени пространства. Стаите, стените, вратите, прозорците - тези пространствени ограничители – задължително фигурират в изследванията върху творчеството

Поезията на Атанас Далчев се вписва в границите на модерността с най-ярките черти на това понятие, вложени в него през 20-те години на ХХ век

Реалният свят в творчеството на Атанас Далчев е диаболичен, лишен от човешко присъствие, населяван само от вещите и от смъртта. В Далчевата поезия не намират място вярата, надеждата и любовта.

Поезията на Атанас Далчев се определя като постсимволистична, като в неговото творчество се появява ново средство за емоционален израз – предметизмът.