В поемата „Септември“ експресивно е изобразена осъзнатата сила, която човекът има пред себе си, и необходимостта от единство за постигане на целта.

В повечето стихотворения на Христо Ботев образът на лирическия герой се слива със същността на поета, превръща се в лирически говорител.

Трагедията „Хамлет“ — една от емблематичните творби на гениалния драматург Уилям Шекспир, е писана по време на Английския късен ренесанс.

Образът на майката в Ботевата поема „Хайдути" е разкрит в разговора между нея и сина й. Сблъскват се волнолюбието на Чавдар, жадуващ за хайдушки подвиг, и болката на майката - изправена пред раздяла с едничкото си чедо.

Вапцаровата лирика е съкровена поетична изповед на интимно преживяна човешка драма. Тя е дълбоко лична, но винаги е споделена с поета и с неговия поетичен АЗ.

Разочарован от следосвобожденската действителност в България, привлечен от мита за американската демокрация, воден от жаждата да опознае нови светове и да общува с културата на други народи, в навечерието на XX век (1894 г.) Алеко Константинов потегля за

До Чикаго и назад" е една от най-забележителните творби в българската литература. „Хвъркатите бележки“ на Алеко Константинов се превръщат в пътепис, след като писателят се завръща в родината си през 1893 г.

В „Моята изповед“ Алеко Константинов посочва като любим аромат миризмата на железниците; като любимо развлечение - разходката на чист въздух в мъжка компания.

В историята на всеки народ има важни преломни моменти. За нас, българите, Възраждането е крачка напред, нов тласък в развитието ни като нация.

Създадена по конкретен повод, одата „Българският език" на Иван Вазов се превръща в апология на родното слово. Тя е написана през 1883 г. - време, когато България се стреми да докаже своите морални и духовни ценности и да намери мястото си в Европа и света