Името на Иван Вазов отдавна е станало символ на българщината. Няма друг поет в българската литература, изпял с такъв възторг песните си за „ всичко българско и родно", пред което се прекланя и благоговее.

Наистина не са много творците, които имат дързостта да погледнат с ирония на собствения си свят. В пародиен ракурс Ивайло Петров ни представя „ония диви и чудесни времена" и Добруджа - „още пo-див и чудесен край".

Отрицателната позиция на разказвача към паразитната прослойка на обществото се определя от духовната бедност и липсата на идеали, които личността подменя със собствени себични интереси.

Вълшебните народни приказки са любимо четиво на поколения деца, защото те носят очарованието на необикновеното и чудноватото. С тях човек се пренася в чудни и непознати страни, преживява необикновени приключения с приказните герои.

Героите на Хайтов не искат и не могат да се приспособят към меркантилния и бездуховен начин на живот. Те не понасят обезличаването на човека, не търсят парите и лесния успех, живеят с друг вид ценности. Имат съзнание за нравствено поведение и душевна

Мъдър и духовно извисен е творческият поглед на Ивайло Петров към родовия свят и неговите корени, които се губят в историческата и художествена памет на времето. Светът се променя, но родовото начало остава под знака на традиционно извечното и непроменимо

За да изобрази своите герои в повестта „Маминото детенце", писателят Любен Каравелов използва сатирични похвати и изразни средства. Чрез тях той много по-цялостно показва паразитизма на тази прослойка от обществото, която не обръща достатъчно внимание на

Песента е неотделима част от живота на човека - и на вчерашния, и на днешния. В нея се проявяват представите му за добро и зло, за красиво и грозно, за надежда и страдание.

Да обичаш другия повече от себе си е едно от нравствените изпитания за героите на вълшебната приказка. Единствено най-малката, третата дъщеря на страшната хала и третият, най-малък брат се оказват безкористни в обичта.

Земна, изпълнена с първичните усети на изначалното в човешката природа, е поезията на Елисавета Багряна. Духовната изтънченост на стиха придава особено настроение на посланията, в които е скрита непозната виталност.